Съществително име - ед. ч.
медника`рят, медника`ря, +мн. медника`ри, +м. Човек, чийто занаят е да изработва медни съдове.
+прил. [[медника`рски]], медника`рска, медника`рско, +мн. медника`рски.
Един лорд решава да се пошегува с един обикновен занаятчия медникар, когото открива натряскан до козирката в кръчмата. Източник: интернет
Бащата на малкия Дамаскин бил прочут медникар, който изработвал домакински съдове, изкусно украсени с цветчета, листа, фигури и дори птици. Източник: интернет
Средният син на Кале и Мара е Йосиф, който става майстор медникар и тенекеджия. Източник: интернет
coppersmith