кесар
Съществително име - ед. ч.
Значение
ке`сарят, ке`саря, +мн. ке`сари, +м. +Истор.
#1 Във Византия — титла на висш сановник или родственик на императора.
#2 Във Византия — император.
+прил. [[ке`сарев]], ке`сарева, ке`сарево, +мн. ке`сареви. _Божието богу, кесаревото — кесарю._
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Особено впечатляващо беше платното „Кесар Тервел – спасителят на християнска Европа“.
Алексий I Комнин удържа на думата си и удостоява Никифор Мелисин с титлата „кесар“ и го назначава за управител на Солун, предоставяйки му и част от приходите на града.
Ако титлата василеопатор осигуряваше власт съответна на мястото ѝ, то Роман Лакапин нямаше да се провъзгласява за кесар – би било намаляване на властта.
Константинопол, но византийците биват спасени от българския хан Тервел, който получава титлата „кесар“ в знак на благодарност от Византийския император.
Най-голямата си значимост тази титла придобива през 4-ия век, при така наречената Тетрархия (управление на четиримата), когато има по един август (император) и един кесар (под-император) за всяка от двете части на Римската империя.
Несъмнено е имало немалко християни по нашите земи преди покръстването, несъмнено е също, че поне Кубрат и Тервел са били кръстени, преди да им бъдат дадеми титлите "оатриций" и "кесар".
Превод на английски език
cesarean