клюн
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
Значение
клю`нът, клю`на, +мн. клю`нове, (два) клю`на, +м.
#1 Издадена напред и изострена твърда част от устата на птица, с която тя кълве; човка. _Щъркелът има много дълъг клюн._
#2 +Прен. Всяка част, която наподобява този орган.
Синоними
Хиперними
Производни думи
Примери
Нямайки възможност да ползваш молив или химикалка, се чувстваш безпомощен, като пиле, оставено без клюн.
Индийците са били убедени, че с помощта на мощния й клюн лесно може да счупи дори човешкия череп… и вероятно не са много далече от истината.
Първият вид – amabie (на първата рисунка), е хуманоидно същество с клюн вместо уста, дълга коса, три крака с опашни перки и почти отсъстващ торс.
Вместо зъби Dunkleosteus притежавал две двойки остри костни плочи, които формирали структура с формата на клюн.
Ама той и сравнен с тиквениците преди него е като самотен бял лебед (но с характерният Кобургготски клюн).
Възрастната птица има характерен вид с почти напълно бяло оперение, черни махови пера, дълъг врат, дълги червени крака и дълъг червен заострен клюн.
Превод на английски език
beak