Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
клю`нът, клю`на, +мн. клю`нове, (два) клю`на, +м.
#1 Издадена напред и изострена твърда част от устата на птица, с която тя кълве; човка. _Щъркелът има много дълъг клюн._
#2 +Прен. Всяка част, която наподобява този орган.
Нямайки възможност да ползваш молив или химикалка, се чувстваш безпомощен, като пиле, оставено без клюн. Джон Р. Р. Толкин
Индийците са били убедени, че с помощта на мощния й клюн лесно може да счупи дори човешкия череп… и вероятно не са много далече от истината. Източник: интернет
Първият вид – amabie (на първата рисунка), е хуманоидно същество с клюн вместо уста, дълга коса, три крака с опашни перки и почти отсъстващ торс. Източник: интернет
Вместо зъби Dunkleosteus притежавал две двойки остри костни плочи, които формирали структура с формата на клюн. Източник: интернет
Ама той и сравнен с тиквениците преди него е като самотен бял лебед (но с характерният Кобургготски клюн). Източник: интернет
Възрастната птица има характерен вид с почти напълно бяло оперение, черни махови пера, дълъг врат, дълги червени крака и дълъг червен заострен клюн. Източник: интернет
beak