Съществително нарицателно име, женски род, тип 42
+мн. усти`, +ж.
#1 Отвор на лицевата част на главата, който служи за поемане на храна, за говорене и дишане. _Отварям си устата и лапвам бонбона._
#2 Устни. _Красива уста._
#3 _Разг. Прен._ Способност да се говори; общителност, дар слово. _Има уста, произнася цели речи. Има голяма уста, не можеш да го наддумаш._
#4 +Прен. Отвор на машина, съд и др. _Уста на бутилка. Уста на чувал._
* _Вземам/взема думата от устата._ — +Разг. Казвам това, което друг е искал да каже.
* _Гледам в устата (някого)._ — +Разг.
#1 Угоднича, угаждам му.
#2 Гледам го, като яде.
* _Запушвам/запуша устата (на някого)._ — +Разг.
#1 Оборвам твърдения със силни аргументи.
#2 Накарвам някого да спре да говори.
* _Има жълто около устата._ — +Разг. Млад, неопитен.
* _Мед капе от устата му._ — +Разг. Много е любезен.
* _Оставам/остана с пръст в устата._ — +Разг. Излъган съм в очакванията си.
* _Плюли си в устата._ — +Разг. Казват едно и също.
* _С половин уста._ — Едва-едва, без желание.
----
+неизм. +Остар. Майстор (стои пред лично име). _Уста Кольо Фичето._
Уста пълна с кръв, а те все още говорят. Светлана Алексиевич
Думите за любов са винаги еднакви, - всичко зависи от това, от кои уста те излизат. Ги дьо Мопасан
Очарователните злодеи винаги са имали решително социално предимство пред добронамерените хора, които дъвчат с отворена уста. Джудит Мартин
Гладна уста срам не знае. Турска поговорка
В затворената уста не влизат мухи. Испанска поговорка
Вместо да отваряш уста отвори очи. Турска поговорка
mouth