Прилагателно име, тип 79
книжо`вна, книжо`вно, +мн. книжо`вни, +прил.
#1 Който се отнася до писмено творчество, до книжнина. _Книжовен център. Книжовно творчество._
#2 В езикознанието — който е приет като правилен, не нарушава задължителните норми на езика, който е извън диалектите и просторечието. _Книжовен изговор. Книжовен език. Книжовни норми._
#3 +Остар. Грамотен.
#4 +Остар. Образован. _Вие сте книжовни хора, сигурно ги знаете тия работи._
Ако аз говоря книжовен немски, а другият човек - баварски диалект, ще можем да разговаряме, макар и да не се разбираме напълно", обяснява Тобиас Курт. Източник: интернет
Братята Кирил и Методий нямат нищо общо с България и въобще страната ни не фигурира като книжовен и православен център на Балканите по онова време. Източник: интернет
"Българският книжовен език има шест регионални писмени норми (кодификации). Източник: интернет
При една от обиколките ми по читалищата бях възхитен от библиотеките към тях, които съхраняват богат книжовен фонд и са важни културни средища. Източник: интернет
Всяка политическа общност има право да самоопредели езика си и да кодифицира негов книжовен вариант. Източник: интернет
Да говорят на чист български книжовен език, защото, както навлизат все нови и нови думи, ще се загуби нашият език, ако не се пази. Източник: интернет
literary