1. учен - Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
2. учен - Прилагателно име, тип 76
3. учен - Глагол - мин.страд.прич. м.р.
Производна на уча
у`чена, у`чено, +мн. у`чени, +прил.
#1 Който е преминат, изучаван (обикн. в училище). _Този урок е вече учен._
#2 +Разг. Който е учил много, има високо образование. _Той е учен и знае много. Народът уважава учените хора._
#3 Като +същ., +м. и +мн. Лице, което се занимава с научноизследователска дейност. _Учен от голям ранг. На конференцията се представиха учени от много страни._
Старай се преди всичко да бъдеш мъдър, а учен едва когато имаш свободно време. Питагор
Първи закон на Кларк: Когато бележит, но възрастен учен заяви, че нещо е възможно, той най-вероятно е прав. Когато обяви нещо за невъзможно, той най-вероятно греши. Артър Кларк
Аз не съм учен. Аз, по-скоро съм импресарио на учените. Жак-Ив Кусто
Целта на един учен в дискусия с колегите му е не да убеди, а да изясни. Лео Силард
Писателят трябва да има прецизността на поет и въображението на учен. Владимир Набоков
Учен да те бие, прост да те не милва. Българска поговорка
scientist