книжовника
Съществително име - ед. ч. непълен член
Думата е производна от книжовник
Примери
Първите български химни в прослава на науката и образованието са написани в град Елена още в средата на 19 век. Първият е на просветителя и книжовника Стоян Робовски и носи заглавието "Български звезди от Солун".
Добавката „помени, Господи, попа Герасима“ в софийския ръкопис вероятно се отнася до книжовника, преписал неговия текст.
Интересни приписки с автобиографични моменти оставят Йосиф Брадати, поп Тодор Врачански, поп Пунчо и др. Изменя се отношението на книжовника и към самата литературна работа.
Засилва се вниманието на книжовника към собствената му личност – той не само не крие името си, но понякога дори дава сведения за себе си.
Писан е от поне седем книжовника.