1. книжовник - Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
2. Книжовник - Име на място
+мн. книжо`вници, +м. Лице, което се занимава с книжнина, обикн. за миналото. _В манастирите тогава работят изявени книжовници._
Бачо Киро е учител, книжовник, читалищен деец, фолклорист, историк, участник в националнореволюционното движение. Източник: интернет
В манастира първите си писателски уроци получава видният български книжовник Патриарх Евтимий. Източник: интернет
Авторът предположи, че кодексът е принадлежал на книжовник, който се е числил към еретическа община. Източник: интернет
Пламен отдавна не е книжар, а книжовник, носач на утрешния ден, познавач на целия регистър от жанрове, стилистики, сюжети и словесни постижения у нас и по света. Източник: интернет
Веднага след срещата българският книжовник започва работа по превода и през 1837 г. приключва своята работа. Източник: интернет
В него кипял богат духовен живот до ХІV в. Днешните жители на Костенец и Долна баня знаят от предците си, че именно в техния манастир се е учил средновековният български книжовник Константин Костенечки. Източник: интернет
scribe