Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
кокети`раш, +несв. и +св.; +С кого, с какво.
#1 С държанието си се стремя да спечеля благоразположението на някого, обикн. с власт.
#2 Парадирам, като се изтъквам с нещо свое или го представям за свое. _Кокетирам със знания._
coquet