Глагол, тип 176
коке`тничиш, +мин. св. коке`тничих, +мин. прич. коке`тничил, +несв.; _с кого._
#1 Имам поведение на кокетка. _Тя кокетничи с всички мъже._
#2 Лаская, любезнича. _На вечерята кокетничеха с директора._
Но нямам намерение да кокетнича с народа, на когото трябвало да принадлежи изкуството. Източник: интернет
coquettish