Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
ко`лът, ко`ла, +мн. ко`лове и коло`ве, (два) ко`ла, +м.
#1 Дебел прът. _Отсичам кол. Бия с кол._
#2 Прът, заострен в единия край за забиване в земята. _Слагам колове на доматите._
+същ. +умал. [[ко`лче]], +мн. ко`лчета, +ср.
Тогава изглеждаше, че единственият начин да се премахне зимата, е да вкара кол в сърцето й. Нийл Геймън
Ето от къде идват кралете... - те избират място, забиват кол в земята, наричат себе си крале и чакат, дали някой няма да се ядоса на това. Катрин Валенте
С един кол ограда не можеш да направиш. Абхазка поговорка
Без 13-та заплата в края на годината, но много фирми планират кол. Източник: интернет
А Филипопол остава в границите на България до 970 година, когато е превзет от киевския княз Светослав I, който разграбва града и набива на кол 20 хиляди негови жители. Източник: интернет
Ако бяхме в средновековието Мунчо пРезидента щяха да го набият на кол за национално предателство. Източник: интернет
pile