Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
кли`нът, кли`на, +мн. кли`нове, (два) кли`на, +м.
#1 Късо и здраво парче от дърво или желязо, сплеснато и заострено в единия край, което служи за разцепване на дърво и др.
#2 Такова парче, което се набива за затягане.
#3 Парче плат с такава форма, което се вшива за разширяване на дреха. _В горната част на ръкавите има клинове._
#4 +Прен. Политика на разцепване, обикн. в политическа партия, в семейство и др. _Враговете им подготвят следващия клин._
+същ. +умал. [[кли`нче]], +мн. кли`нчета, +ср.
* _Забивам/забия клин между тях._ — Развалям нечии отношения.
* _Клин клина избива/избие._ — Противодействам на нещо със същото средство. _Трябва да си намери друга любов — клин клина избива._
----
кли`нът, кли`на, +мн. кли`нове, (два) кли`на, +м. Ушит от плат или трикотажен панталон, който се стеснява надолу или върви плътно по краката. _Купих си еластичен клин._
Той е глупак, който прави клин от юмрука си. Джордж Хърбърт
Клин – клин избива. Българска поговорка
Клин клин избива. Руска поговорка
Клин клина избива. Латинска поговорка
Вместо това няколко дни след убийството му по телевизията ни в клин, ни в ръкав министърът на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов прави изявлението, че "дългата ръка на ДС може да настигне всеки враг зад граница". Източник: интернет
В този смисъл прагматичното поведение на противниците би следвало да бъде постоянното вбиване на клин между БСП и тях. Източник: интернет
wedge