1. котка - Съществително нарицателно име, женски род, тип
2. котка - Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Производна на коткам
+мн. ко`тки, +ж.
#1 Домашен бозайник с вид на малък тигър и с инстинкт да лови мишки. _Котката мяука. Котката ближе козината си._
#2 +Прен. Приспособления с железни шипове за катерене по електрически стълбове, по стръмни места. _Надявам котките на краката си._
+прил. [[ко`тешки]], ко`тешка, ко`тешко, +мн. ко`тешки. _Котешка опашка. Котешки стъпки. Котешки очи._
* _Минава/мине ми котка път._ — Срещам спънка в някаква работа.
* _Като куче и котка (се разбират)._ — Никак не се разбират, карат се.
Когато черна котка мине пред пътя ти, това означава, че животното отива някъде. Граучо Маркс
Философът е слепец, който търси черна котка в тъмна стая. А теологът намира тази котка. Лоурънс Питър
Любовта е изменница: драска ви до кръв като котка дори ако сте искали само да си поиграете. Нинон дьо Ланкло
Котка в торба не се купува. Хаитянска поговорка
На добра котка - добра мишка. Френска поговорка
От лапите на гладна котка мишката няма да се изплъзне. Арменска поговорка
cat