котва
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Значение
+мн. ко`тви, +ж. Тежко метално приспособление с извити остри краища, окачено на верига, което се забива на дъното и задържа плавателен съд на определеното място. _Котвата цопна тежко във водата. Корабът пусна котва на пристанището._
+същ. +умал. [[ко`твичка]], +мн. ко`твички, +ж. _На шапката му има котвичка. Медальон с котвичка._
* _Пускам котва (някъде)._ — +Прен. Спирам за дълго.
* _Вдигам котва._ — +Прен. Отпътувам, отивам си, изоставям (място, човек). _Той вдигна котва и тя остана сама._
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Анаграми
Примери
Надеждата е обръщение към духа, обръщение към сърцето; тя излиза извън пределите на светът на непосредственият опит и хвърлят котва зад хоризонта.
Чувствата идват и си отиват като облаци във ветровито небе. Съзнателното дишане е моята котва.
Да загубим връзката си с тялото означава да станем духовно бездомни. Без котва плаваме безцелно, очукани от ветровете и вълните на живота.
В момента корабът, собственост на "Газпром", е на котва срещу пристанището на града, разположен между Литва и Полша.
Взех, че татуирах една котва на ръката си, отидох в банката и казах, че съм племенник на адмирал Дюи.
Властите твърдят, че капитанът на лодката се е опитвал да хвърли котва, когато кранът се е повредил, според “CBS Chicago”.
Превод на английски език
anchor