Съществително име - ед. ч.
+м., само +ед.
#1 +Спец. Учение във философията, създадено от Кант, което отрича познаваемостта на света.
#2 +Разг. Критично отношение. _Прекаляваш с твоя критицизъм._
Всяко недоверие и критицизъм бяха представяни като проява на ретроградност, рецидив на чугунения комунизъм, неспособност да се възприеме модерното. Източник: интернет
Нарастващото количество на емпирични изследвания от академичните психолози и психиатри започва да се обръща към този критицизъм. Източник: интернет
Един от атрибутите на мислещия човек е неговият критицизъм "подлагай всичко на съмнение", като стимул нещата да се подобрят. Източник: интернет
Една от последиците е, че някои критици предлагат критицизъм на специфични идеи присъстващи по-скоро само в една или няколко теории, отколкото в цялата психоанализа, докато не се отрекат другите ѝ положения. Източник: интернет
Лутер целенасочено пропуска Тримата свидетели до последна ревизия, в която участва нарочно, опонирайки Еразъм Ротердамски, и посвоему проявява текстови критицизъм към неговия Текстус Рецептус. Източник: интернет
Двойката отнася известен критицизъм относно хипотетичната си раздяла. Източник: интернет
criticism