Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. порица`ния, +ср. Порицаване, упрек, неодобрение.
В този момент, в който във вас се заражда вяра, вие разбирате, че всичко, съществуващо във вас, е изцяло и напълно грешно, достойно за порицание и проклятие. Мартин Лутер
Няма никой без вина, няма никой, който не е заслужил порицание. Епихарм
В края на брифинга Костадин Костадинов каза, че ще обжалва наложеното му наказание “порицание” от заместник-председателя на Народното събрание Кристиан Вигенин. Източник: интернет
Един от излъчващите беше народният представител Бойко Клечков, който по късно бе наказан с порицание. Източник: интернет
По думите му мерките биха включвали предписване на засилен родителски контрол, обществено порицание, задължение да се извини на пострадалата, както и работа с обществен възпитател, вероятно за период от 12 месеца. Източник: интернет
И всеки път когато бъде установено, че евродепутат нарушава етичния кодекс, той или тя се разминава с "порицание". Източник: интернет
censure