1. куче - Съществително нарицателно име, среден род, тип 65
2. куче - Прилагателно име - ср. р.
Производна на кучи
+мн. ку`чета, +ср.
#1 Домашно животно с удължена муцуна и заострени уши, което пази дома. _Овчарско куче. Ловно куче. Чу се лай на куче._
#2 +Прен. +Разг. Зъл, лош човек. _Той е цяло куче. Държиш се като куче._
+прил. [[ку`чешки]], ку`чешка, ку`чешко, +мн. ку`чешки. _Кучешки лай. Кучешка козина._
* _Върви му като на бясно куче тояги._ — Никак не му върви.
* _Вярно куче._ — Предан слуга.
* _На умряло куче нож вади._ — Проявява смелост, когато няма никаква опасност.
* _Свършил я като кучето на нивата._ — Не свършил някоя работа (добре).
* _Храни куче, да те лае._ — За неблагодарен човек.
* _Кучешки студ._ — Голям, непоносим студ.
* _Кучешки живот._ — Труден живот.
* _(Ходи) като глухо куче._ — Обикаля безцелно, шляе се.
Ако вземеш прегладняло куче и направиш живота му охолен, то няма да те ухапе. Това е принципната разлика между кучето и човека. Марк Твен
Хората често изоставят кучетата, но досега нито едно куче не е изоставило човек... Източник: интернет
Страхливото куче по-силно лае, отколкото хапе. Квинт Курций Руф
Храни куче да те лае. Българска поговорка
Умислил се като куче през велики пости. Българска поговорка
Неудачникът и върху камилата ще го ухапе куче. Арменска поговорка
dog