Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
лъкъ`т, лъка`, +мн. лъ`кове, (два) лъ`ка, +м.
#1 +ист. Някогашно оръжие във вид на гъвкава дъга с тетива, с което се изхвърлят стрели.
#2 Спортен уред. _Състезание по стрелба с лък._
#3 Пръчка с обтегнати на нея струни, с която се произвежда звук на музикален инструмент. _Лък на цигулка._
Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си. Конфуций
Човек без пари е лък без стрела. Джак Макдевит
Отново, подобно на подхода на Дзен за стрелба с лък или нещо друго, вие идентифицирате целта и след това забравяте за нея и се концентрирате върху процеса. Ивон Шуинар
В това нямаше нищо странно, във Вижима всички ходеха въоръжени, но никой не носеше меча си на гърба си, сякаш е лък или колчан. Източник: интернет
И този път не беше пропусната стрелбата с лък. Източник: интернет
За тях бяха осигурени и забавления - хоротека, стрелба с лък, с подкрепата на СК "Джамбо 2006"- Русе, както и конна езда от Ездови клуб "Кентавър - Русе". Източник: интернет
bow