лъковете
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от лък
Примери
Вие сте лъковете, от които се изпращат децата ви като живи стрели.
Да не говорим за амазонките, които си режат едната гърда, за да стрелят по-добре с лъковете си, за змиите, които бебето Херкулес удушава в люлката си, за Полифем циклопа, на когото Одисей избожда с кол единственото око.
Основна конструктивна характеристика на лъковете от хунски тип е застъпващата се снадка на двете рамена, за разлика от исторически по-късната (и в конструктивно отношение по-съвършена) V-образна снадка, появила се през IX в. в Средна Азия.
Митова-Джонова разглежда лъковете на стрелците колоси като „Лъка на Мардук“, който той вдига пред боговете и го поставя на трон сред съвета на великите богове.
Мечът им ще се забие в тяхното сърце, И лъковете им ще се строшат.
Отряд от 500 нумидийци се предали на римляните и хвърлили на земята лъковете и стрелите, с които били въоръжени.