Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
лу`ксът, лу`кс, само _ед., м._ Удобства, разкош, скъпа обстановка. _Живея в лукс. В дома ми цари лукс._
* _Категория лукс._ — Най-високата категория. _Хотелът е категория лукс._
* _Лукс е._ — За нещо скъпо, дефицитно, трудно постижимо. _За мене е лукс да отида на фризьор._
* _Позволявам си лукса._ — Правя нещо, което не е по силите ми, според възможностите ми.
----
лу`ксът, лу`кса, +мн. лу`ксове, (два) лу`кса. +Спец. Единица мярка за светлина.
Не притежавам нито една моя картина, защото оригиналният Пикасо струва няколко хиляди долара - не мога да си позволя такъв лукс. Пабло Пикасо
Моралът е дълбоко лична и скъпо струващ лукс за собственика му. Хенри Адамс
За нас музиката е главно част от света на развлеченията и често е лукс. Вим Вендерс
Душата е лукс. Никой още не се е родил с напълно развита душа. Георги Гурджиев
Мъдрецът е по-твърд и щастлив в бедата, отколкото великите от този свят в лукс и задоволство. Клод Адриан Хелвеций
Щастливият край е лукс във фантастиката. Труди Канаван
luxury