Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. вели`чия, +ср.
#1 Само +ед. Наличие на качества, които внушават преклонение, уважение.
#2 +Ирон. Издигнат в обществото човек. _Събраха се разни величия._
У всяка историческа епоха има свое разбиране за величие. Мартин Хайдегер
Това е доста лесно да изгубите пътя си. Да имаш деца наистина е полезно. Те ви отказват от идеята за вашето величие доста бързо. Мат Деймън
Никой не достига величие благодарение на подражание. Самюел Джонсън
Цялото величие е безсъзнателно - в противен случай то струва малко или нищо. Томас Карлайл
Музиката със своята мелодия ни довежда до самия ръб на вечността и ни дава възможност да разберем нейното величие в рамките на няколко минути. Томас Карлайл
Размерът не е величие и територията не прави нация. Томас Хъксли
greatness