1. лято - Съществително нарицателно име, среден род, тип
2. лято - Глагол - мин.страд.прич. ср. р.
Производна на лея
+мн. лета`, +ср.
#1 Най-топлото годишно време, което идва след пролетта. _През лятото. Миналото лято. Това лято. Дълго лято. Горещо лято._
#2 +Прен. Зрелият период от живота на човек. _Отминава лятото на живота им._
+прил. [[ле`тен]], ля`тна, ля`тно, +мн. ле`тни. _Летен ден. Лятно утро. Лятна горещина. Летни дрехи. Летни игри. Лятно време. Лятна къща._
* _На куково лято._ — +Разг. Никога. _Ще ти върне парите на куково лято._
* _Отива/отиде ми лятото._ — +Разг. Загубвам доброто си положение, загазвам. _Ще ме видят, че спя в работно време и ще ми отиде лятото._
* _Циганско лято._ — Топлите дни в края на есента.
Не винаги ще бъде лято. Езоп
В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято." Албер Камю
Беше един от онези мартенски дни, когато блестеше горещото слънце и студеният вятър духа, когато е лято на слънце и зимата е в сянката. Чарлз Дикенс
Щастлив е този, който не забелязва, лято ли е или зима. Антон Чехов
Ако е възможно да сме щастливи насред кошмар, тогава Топтхорн и аз бяхме щастливи това лято. Майкъл Морпурго
Няма вечно да е лято. Латинска поговорка
summer