любовник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. любо`вници, +м.
#1 Мъж, който е в любовни и полови връзки с жена, без да бъде в брак с нея. _Тя има любовник, но мъжът_ _и`_ _не знае. Винаги е имала много любовници._
#2 +Остар. Любим мъж.
Синоними
Производни думи
Примери
Никой не става приятел на жена, ако може да стане неин любовник.
Женското сърце е податливо - като роза, от която всеки любовник взема по листенце; за мъжът остават само тръни.
Истинският любовник е мъж, който може да те разтрепери докосвайки лицето ти или усмихвайки се в очите ти, или просто гледайки съсредоточено в пространството.
Смъртта, последният триумфален любовник.
Насладете се на мечтите си; наслаждавайте се на вашите принципи и пренасяйте най-чистите си чувства в сърцето на един скъп любовник.
Мечтата на всяка холивудска звезда е да е боготворена от американец, ухажвана от италианец, женена за англичанин, и с таен любовник французин.
Превод на английски език
lover