Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. мъ`ки, +ж.
#1 Силна душевна или телесна болка; страдание.
#2 Тегло, труден живот.
#3 Усилие. _С мъка си пробивахме път през гъстата гора._
#4 Изтезание.
* _Мъка на словото._ — За усилията, свързани с писателския труд.
* _С триста мъки._ — Много трудно (постигам нещо).
* _Танталови мъки._ — Тежки страдания поради невъзможност да се постигне близка цел.
Състраданието е мъка заради чуждото нещастие, а завистта – мъка заради чуждото щастие. Плутарх
По-добре хляб със сол в спокойствие и без скръб, отколкото много скъпи ястия в скръб и мъка. Йоан Златоуст
Хуморът пренася душата през пропастта и я учи да играе със своята мъка. Лудвиг Фойербах
Без мъка няма наука. Хърватска поговорка
Без мъка няма сполука. Българска поговорка
Споделената мъка – половин мъка, споделената радост – двойна радост. Българска поговорка
grief