Съществително нарицателно име, женски род, тип 53
скръбта, +мн. скърби, +ж. Душевна мъка, често предизвикана от загуба на близък човек; тъга, мъка, печал, горест, жал.+прил. [[скръбен]], скръбна, скръбно, +мн. скръбни. _Скръбна майка. Скръбна усмивка._
По-добре хляб със сол в спокойствие и без скръб, отколкото много скъпи ястия в скръб и мъка. Йоан Златоуст
Прекомерната скръб се смее. Прекомерната радост плаче. Уилям Блейк
Миналото е отечеството на човешката душа. Понякога ни овладява тъка по чувствата, които някога сме изпитвали. Дори мъка по някогашната скръб. Хайнрих Хайне
Спомнянето породи своя собствена особена скръб. Изглеждаше толкова несправедливо: времето трябваше да превърне и тъгата, и щастието в източник на болка. Рохинтън Мистри
Душата не знае по-голяма мъка от това да си поеме дъх, който започва с любов и завършва със скръб. Стивън Ериксън
Няма по-голяма скръб от това да не намериш щастие, а щастие в миналото. Джанет Уинтерсън
grief