меч

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Значение

ме`чът, ме`ча, +мн. ме`чове, (два) ме`ча, +м. Хладно оръжие с дълго право двустранно острие; дълъг двуостър нож.
* _Вадя меч._ — Започвам въоръжена борба.
* _Огън и меч._ — Пълно унищожение на хора и материални блага.
* _Дамоклев меч._ — Надвиснала опасност.

Синоними

Хиперними

Хипоними

Фразеологични изрази

Производни думи

Примери

Който отмъщава, този вдига меч срещу себе си. Йоан Златоуст

Ненасилието е мощно и лоялно оръжие. Това е уникално оръжие в историята, което печели, без да причинява рани. Това е изцеляващ меч. Мартин Лутър Кинг

Избора на жена и покупката на меч не могат да се доверят на друг. Джордж Хърбърт

Езикът и златото - това са нашият меч и отрова. Михаил Лермонтов

Мирът, господа, както знаете, не идва от само себе си, нито пък свободата. Мирът има врагове. Мирът трябва да бъде отвоюван с меч. Джон льо Каре

Езикът на жената е нейният меч и той никога не ръждясва. Японска поговорка

Превод на английски език

sword

Думи и термини с близки букви