Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
+мн. саби, +ж. Вид хладно оръжие, използвано в миналото, с вид на дълъг и извит нож, прибиран и носен в калъф. _Изваждам сабята. Танц със саби._
* _Кръстосваме/кръстосаме сабите (с някого)._ — +Разг.
#1 Интересите ни се сблъскват.
#2 Влизаме в остър конфликт.
О, да, поет е само тоя, който, страдащ и суров, за врага е сабя в боя, а за хората – любов. Сергей Есенин
Смирена главичка сабя не я сече. Българска поговорка
Рана от сабя зараства, от език – не. Адигейска поговорка
Наличните пари са извадена сабя. Арменска поговорка
Сабя се на война назаем не дава. Българска поговорка
Аз за себе си съм решил, че моето перо е по-мощно от моята сабя", пише Ватралски в писма до властта в София. Източник: интернет
saber