тишина
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Значение
+ж., само +ед.
#1 Отсъствие на шум, звук, глъчка. _Пълна тишина. В къщата цари тишина. Нарушавам тишината. В залата настава тишина._
#2 Спокойствие, безметежност. _Обичам тишината. Прекарвам дните си в тишина._
* _Пазя/запазя тишина._ — Не шумя, не говоря.
* _Пазя/запазя тишина (по някакъв въпрос)._ — Не говоря, не обсъждам, пазя в тайна.
* _Мъртва тишина._ — Абсолютна тишина.
* _Гробна тишина._ — Абсолютна тишина.
Синоними
Антоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Анаграми
Примери
Най-добрият отговор, който можеш да дадеш на глупав въпрос е... тишина.
Бог е приятел на тишината: вижте как природата, дърветата, тревата, цветята растат в тишина. Имаме нужда от тишина, за да можем да докоснем душите.
На всяка Иисусова молитва, Бог в тишина отговаря на сърцето: "С ТЕБ СЪМ!
Моите увлечения? Да чета, да слушам музика и тишина.
В нощната тишина повече мечтаеш за нежна дума от един човек, отколкото от аплодисменти на хиляди хора.
Няма пълни щастие с тревога; пълното щастие е спокойно, като море по време на лятна тишина.
Превод на английски език
silence