миролюбие
Съществително име - ед. ч.
Значение
+ср., само +ед. Стремеж към съхранение на мира и мирните отношения.
Синоними
Производни думи
Примери
Белият цвят – миролюбие, откритост, готовност за взаимно сътрудничество между народите на Башкортостан.
Като личност и църковен деец Меланхтон се отличава с умереност, предпазливост и миролюбие.
На нея са свойствени черти като миролюбие, великодушие, справедливост, състрадание, колективизъм и взаимопомощ, чувство за дълг и значимост на семейните ценности.
Първо, през въпроса, който сам авторът задава на Фуко: теоретичното (философското) насилие или ненасилие (миролюбие) симптом ли е, причина или език на съответен социален модел на действие?
Титанът Океан е известен със своето миролюбие и доброта.
Превод на английски език
love of peace