1. море - Съществително нарицателно име, среден род, тип 65
2. Море - Име на място
+мн. море`та и моря`, +ср.
#1 Голямо пространство, изпълнено със солена вода, обикн. част от океан. _Бурно море._
#2 +Прен. Голямо количество от нещо. _Море от думи._
* _Дупка в морето (правя)._ — Съвсем нищо.
* _Морето ми е до коляно._ — Много съм самонадеян, струва ми се, че всичко е лесно.
* _През девет морета._ — Много далеч.
* _Капка в морето._ — Много малък, незначителен, недостатъчен.
----
+част. +Разг.
#1 Употребява се най-често заедно с обръщение или в позицията на обръщение, като го подчертава. _Море войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра._
#2 Употребява се при отправяне на заплаха. _Море ще се върна аз и ще ти дам да разбереш._
Уви, светът обърнал се в пустиня! Море от злоба и разврат!... Иди живей сред туй море от тиня, сред толкоз много кал и смрад! Христо Смирненски
Книгата трябва да е брадва, способна да разчупи замразеното море вътре в нас. Франц Кафка
Да се пресуши една сълза е нужна повече храброст, отколкото да се пролее цяло море от кръв. Джордж Байрон
Най-доброто лекарство за всички недъзи - солена вода. Пот, сълзи и море. Карен Бликсен
Тръгнало море в река да се дави. Българска поговорка
От море, до море. Латинска поговорка
sea