Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. морфе`ми, +ж. +Спец. В езикознанието — най-малкият значещ елемент в думата (корен, представка и др.).
+прил. [[морфе`мен]], морфе`мна, морфе`мно, +мн. морфе`мни. _Морфемен анализ. Морфемен състав на думата._
Ако значението на тази морфема трябва да бъде използвано само по себе си, се използва специален неутрален корен. Източник: интернет
В езиците с еднозначни (стандартни) афикси съответната морфема е белег само за множественост. Източник: интернет
В аглутинативните езици всеки афикс е свързана морфема с едно значение (като „умалително“, „минало време“, „множествено число“ и т.н.), вместо морфологични модификации с вътрешни промени на корена на думата или промяна в тона или ударението. Източник: интернет
Към граматичните морфеми спадат формообразувателната наставка, окончанието и членната морфема. Източник: интернет
За изразяване на единствено число няма формален показател, т.е. като формален показател на единствено число се приема липсата на морфема за число в словоформите на думата (нулева морфема/Ø/). Източник: интернет
Образуват се, като към въпросителните местоимения се прибавя словообразуващата морфема частица -то. Източник: интернет
morpheme