Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. напе`ви, (два) напе`ва, +м. Мелодия, песен. _Тъжен напев._
В монотонния напев, в хаоса и неопределеността, които преплитат символи, знаци и реалност, няма вече обща песен. Източник: интернет
Някъде от недрата на черната дупка, по високоговорител, гръмва църковен напев. Източник: интернет
Всяко отваряне на вратата освен миризма на скара носи и някой напев на фолкпевицата. Източник: интернет
От началното препускащо темпо до трагичния напев във финала, музиката на Ленърд Бърнстейн е наситена с драматично напрежение и очакване. Източник: интернет
Мисля си за онези в чужбина, за внука на бабата Райна, вперил се в компютъра или в каквото там - сигурен съм, че и той - и те - се ослушват: ще дойде ли отнейде познатият напев? Източник: интернет
То дето театърът послание няма, но има някакъв друг дъх, някакво пространство, в което да чуем някой и друг напев. Източник: интернет
chant