Прилагателно име, тип 79
напе`вна, напе`вно, +мн. напе`вни, +прил. Звучен, мелодичен. _Напевен глас._
+същ. [[напе`вност]], напевността`, +ж.
Нежен и проникновен, докосващ и мъдър, "Нямата рече: Сърцето що дума, право е" е завладяващ разказ, чийто напевен и познат ритъм се лее с неравноделния такт на българската душа. Източник: интернет
С напевен глас, имитирайки току-що свършилата мелодия, той ни уведомява, че е излязла биография на Хемингуей – сто двайсет и седмата, но този път наистина много значима, защото доказва, че през целия си живот Хемингуей не е казал нито една вярна дума. Източник: интернет
Звукът на бонанга е мек и напевен, бавно заглъхващ. Източник: интернет
През следващите столетия с този термин понякога се обозначават инструментални творби с напевен, лиричен характер. Източник: интернет
Този размер е напевен и притежава динамичен, ударен завършек, често може да се види използван в стихотворения, изпълнени с напрежение и енергия. Източник: интернет
chanted