Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. наръ`чници, (два) наръ`чника, +м. Книга, сборник с най-необходими данни в някоя област, който се използва често. _Наръчник за младия природолюбител._
Жената, четяща "Плейбой", се чувста като евреин, четящ наръчник за нацисти. Глория Стейнем
Дискретността е съвършенство на разума, наръчник за нас във всички житейски ситуации. Уолтър Скот
Не действам по наръчник... Аз се ръководя от сърцето, а не от главата. Даяна Спенсър, лейди (принцеса на Уелс)
Ако можем да го измерим, можем да го правим по-бързо. Ако можем да го опишем в наръчник с инструкции, можем да го дадем на аутосорсинг. Сет Годин
Последните години в България могат да служат като наръчник за болшевизирането на една страна. Луиджи Сапорит
В резултат реших да включа и части за грижа за дървета и храсти, но стана много дълго и реших по-скоро да започна с един кратък наръчник фокусиран само върху грижата за дърветата. Източник: интернет
handbook