Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. уче`бници, (два) уче`бника, +м. Книга с изложен в уроци или по дялове материал по дадена учебна дисциплина. _Учебник по химия. Учебник по математика._
Необходим ни е такъв учебник за живота, в който може да се прави справка с правилния отговор. Сергей Скотников
Не мислите ли, че любовта е вид сексуална перверзия, че е рядка анормалност и може би трябва да бъде в медицинския учебник преди садизма и мазохизма. Едуард Лимонов
А и неговият опит в полето на философията остава най-интересен и най-сполучлив, защото наред със своеобразния учебник пише пълноценен художествен роман. Източник: интернет
В един от вагоните е заспал студент, а до него е паднал учебник на Ландау, "Теория на полето". Източник: интернет
Един от учениците се бе навел над някакъв учебник и четеше с увлечение напечатаното в него стихотворение на Св. Св. Кирил и Методий от именития наш мислител и поет Стоян Михайловски. Източник: интернет
Взривяването на автомобил, мост, кули близнаци си е тероризъм като по учебник. Източник: интернет
textbook