Прилагателно име, тип 79
настоя`телна, настоя`телно, +мн. настоя`телни, +прил.
#1 Който изразява настояване.
#2 Който трябва да стане; наложителен, неотложен.
+същ. [[настоя`телност]], настоятелността`, +ж.
Кай се намръщи, но кима, приемайки това, което казах. Той никога не е настоятелен или любопитен. Той е най-добрият слушател. Хелън Хоан
Хю беше мил, но понякога много настоятелен", допълва Марквард. Източник: интернет
В този критичен момент Комисията отправя настоятелен призив към политическите лидери и народните представители да започнат нова процедура за избор на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране. Източник: интернет
Оказа се запознат и настоятелен да се говори за престъпления по селата, защото не можело само три казуса да са важни. Източник: интернет
Ако опасността е изненадваща или неприятелят е настоятелен, тогава някои влечуги като крокодилите, костенурките, някои гущери и змиите съскат силно с надеждата да отблъснат врага. Източник: интернет
В рецензията си за книгата пред „Ъстаундинг Сайънс Фикшън“ П. Шулер Милър окачествил творбата като една от най-огорчените, почти истерични критики на Бредбъри, като похвалил нейния емоционален заряд и завладяващ, настоятелен поглед към детайла. Източник: интернет
assertive