Съществително име - ед. ч.
настоя`телят, настоя`теля, +мн. настоя`тели, +м. Член на настоятелство.
В крепостния акт от 1898 г., открит в разпиления архив на балкона на църквата, като първи църковен настоятел е записан Флоро Войнов, човекът в черно, който донасял парите от Румъния и съседните села. Източник: интернет
Символът на годината беше изписан на лист оризова хартия с размери 130 на 150 сантиметра от монаха Сейхан Мори, настоятел на храма. Източник: интернет
Бившият вече войвода става настоятел и сътрудник на вестник „Бъдеще“, излизащ в Истанбул, който помества материали срещу гръцката окупация на Южна Македония и Беломорска Тракия. Източник: интернет
В 1922 година е назначен за управител на Монашеското училище и настоятел на манастира Раковица, в който изгражда печатница. Източник: интернет
Бил е общински съветник и училищен настоятел в Айтос. Източник: интернет
Български училищен и църковен настоятел. Източник: интернет
superintendent