Прилагателно име, тип 76
насто`йчива, насто`йчиво, +мн. насто`йчиви, +прил.
#1 Който много настоява; упорит, твърд. _Настойчив човек._
#2 Настоятелен, който изисква някакво действие. _Настойчива молба._
+същ. [[насто`йчивост]], настойчивостта`, +ж.
Макрон каза, че се надява телефонният му разговор с Путин в петък да доведе до "настойчив диалог и да получи разяснения". Източник: интернет
В тях е отправен и настойчив призив за опазването и реставриране на двата знакови храма. Източник: интернет
Ако някой е прекалено настойчив, не общувайте с него. Източник: интернет
Защо бях толкова настойчив в непроявяване на съчувствие към народа на Сърбия? Източник: интернет
Тук правим две уговорки - за да ви отговори който и да е на обажданията, трябва да сте упорит и настойчив, а за да търсите информацията в интернет, ви трябват над базови умения по български. Източник: интернет
Имаше нещо английско в Добрин - тактично настойчив беше. Източник: интернет
insistent