непокорство
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
Значение
+мн. непоко`рства, +ср. Проява на непокорен човек; непослушание.
Синоними
Производни думи
Примери
Гласът и прозвуча смирено, докато очите й бяха пълни с непокорство.
На земята ще има непокорство от поданиците към своя си цар и ще падне едно царство, и ще има много прения и несъгласия между приятели и братя“.
Анално изхвърлящата личност е общо дефинирана като показваща жестокост, емоционални изблици, дезорганизация, самоувереност, (понякога) артистични заложби, великодушие, непокорство и обща немарливост.
Гърция, чийто народ масово отхвърли политиката на икономии на 5 юли, буквално бе наказана за назидание на други потенциални страни членки, които биха последвали примера й на непокорство.
През 1831 Рашид Мехмед паша оглавява наказателната кампания срещу албанците и бошнаците, чието непокорство допринася за поражението от Русия.
Пред очите му се люшкаше море от младост, пъстрота, свобода, естественост, непокорство и свежест.
Превод на английски език
disobedience