Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
+мн. непоко`рства, +ср. Проява на непокорен човек; непослушание.
Гласът и прозвуча смирено, докато очите й бяха пълни с непокорство. Аугусто Роа Бастос
На земята ще има непокорство от поданиците към своя си цар и ще падне едно царство, и ще има много прения и несъгласия между приятели и братя“. Източник: интернет
Анално изхвърлящата личност е общо дефинирана като показваща жестокост, емоционални изблици, дезорганизация, самоувереност, (понякога) артистични заложби, великодушие, непокорство и обща немарливост. Източник: интернет
Гърция, чийто народ масово отхвърли политиката на икономии на 5 юли, буквално бе наказана за назидание на други потенциални страни членки, които биха последвали примера й на непокорство. Източник: интернет
През 1831 Рашид Мехмед паша оглавява наказателната кампания срещу албанците и бошнаците, чието непокорство допринася за поражението от Русия. Източник: интернет
Пред очите му се люшкаше море от младост, пъстрота, свобода, естественост, непокорство и свежест. Източник: интернет
disobedience