нещастието

Съществително име - ед. ч. членувано

Думата е производна от нещастие

Синоними

лошото

Не думите, а нещастието е учител на глупаците. Демокрит

Нещастен е този, който не умее да понесе нещастието. Биант

Истинският приятел се познава в нещастието. Езоп

Няма по-голяма мъка, от спомена в нещастието за щастливите времена. Данте Алигиери

Свинете обичат да се търкалят в калта, демоните - да ни вредят; така и завистникът се радва на нещастието на ближния си. Йоан Златоуст

Безделието е щастието на децата и нещастието на старците. Виктор Юго

misery