Прилагателно име, тип 76
неутеши`ма, неутеши`мо, +мн. неутеши`ми, +прил. Който не може да бъде утешен; безутешен. _Неутешима съпруга._
+същ. [[неутеши`мост]], неутешимостта`, +ж.
Бащата на Таня изпаднал в тежко състояние след смъртта и, казват, че бил неутешим след загубата и. Издържал 5 месеца и сложил край на живота си. Източник: интернет
Ако сме откровени докрай, струва ми се, че плачът ни за Селинджър е по-особен, не така неутешим. Източник: интернет
И така неговият неутешим страх се превръща в желание мигом да отлети в приказната страна на мечтите му. Източник: интернет
inconsolable