оброк

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

Значение

+мн. обро`ци, (два) обро`ка, +м.
#1 +Остар. Обещание, свързано с религиозни схващания или със суеверие.
#2 Обредна служба по повод някои празници.

Синоними

Производни думи

Примери

В българската етнографска литература най-често използваното наименование на оброчните места и ритуали е оброк (от „обричам“, дума с праславянски произход ). Източник: интернет

Всяка година на 02.08., по стар стил „Илинден“, се организира курбан и тържествена литургия в чест на Св. Илия на специален оброк. Източник: интернет

До средата на ХХ в. съществувал оброк в близост до пещерата, в местността Костадин или както я наричат във Фурен – „Костадин камик“ и тук се събирали хора от околните села през пролетта в деня на свети Константин и Елена. Източник: интернет

Благодарение на фотоконкурса позабравеният оброк получава публичност. Източник: интернет

Възстановен е оброк на Спасовден, който се прави в местността „Кленовит“. Източник: интернет

Втори оброк се прави на Св. Троица при църквата. Източник: интернет

Превод на английски език

rent

Думи и термини с близки букви