Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. кле`тви, +ж.
#1 Тържествено обещание, уверение в името на нещо свято. _Давам клетва. Дадох клетва в името на детето си. Давам клетва, че ще се грижа за него._
#2 Зложелания, изричани към някого.
+прил. [[кле`твен]], кле`твена, кле`твено, +мн. кле`твени.
Но тогава, доколкото знам, аз съм единственият изпълнител, който някога е давал клетва на своите помощници за тайна, чест и вярност под нотариална клетва. Хари Худини
В Олимпийската клетва искам само едно: спортна лоялност. Пиер дьо Кубертен
Крадец клетва не го лови..." Азиз Несин
Човек, който е нарушил клетва заради една жена, достоен ли е да управлява? Марион Зимър Брадли
Дойде време за формулиране на насоки за етичното поведение на учения, може би под формата на доброволна Хипократова клетва. Юзеф Ротблат
От зла клетва добра молитва не излиза. Българска поговорка
oath