Съществително име - ед. ч.
+мн. окупа`тори, +м. Човек или група хора, които извършват окупация или държат под окупация.
А македонците ще признаят, че тъкмо заради ослепените Самуилови бойци Василий II е титулован Българоубиец и че предците им са посрещали "българския фашистки окупатор" като освободител. Източник: интернет
Да, настояването да не се споменава "българският фашистки окупатор" също е доста проблематично. Източник: интернет
Да вземем за пример интервюто, в което Заев каза преди две години и половина, че Царство България е администратор, а не окупатор, през Втората световна война. Източник: интернет
"Всеки, който отказва да е окупатор, ще донесе мир. Източник: интернет
За преместваем обект трябва моментално да бъде обявен паметникът на съветския окупатор в центъра на столицата. Източник: интернет
И за руския ни окупатор, който ако се премахне от центъра на града ще загуби историята ли. Източник: интернет
occupied