завоевател
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
Значение
завоева`телят, завоева`теля, +мн. завоева`тели, +м. Този, който завоюва. _Завоевателите разрушили църквите._
Синоними
Производни думи
Примери
Убий един човек - и ти ще станеш убиец. Убий милиони - и ще станеш завоевател. Убий всички - ти ще станеш Бог.
Безчувственият е победител, безстрастният е завоевател; той побеждава, защото не се поддава.
Това е мекото определение, а иначе е заради пораженското мислене, след поредния завоевател на райското място България, където живеем НИЕ българите.
Вероятно на мястото е съществувала джамия, построена от самия завоевател на града Евренос.
За античния произход на македонците и пряката им връзка с най-великия завоевател - Александър Македонски, публикациите са безчет.
Построена през втората половина на 15 век (1455 г.) от Фатих паша, първия османски завоевател на Арта.
Превод на английски език
conqueror