Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+ср., само +ед. Противно чувство към някого или нещо; отвращение, погнуса.
Опростяването на обществения разговор, наглостта на елитите и цинизмът им, с който газят елементарното право - тези неща довеждат до крайно омерзение искрените сърца на младите. Източник: интернет
Но натрупаните противоречия и омерзение между лидерите на тези партии едва ли ще позволят обединение. Източник: интернет
Попитах го дали си е позволил да си вземе и кашкавал – каза, че е купил, но с омерзение. Източник: интернет
Слаб 2 с много минос, с омерзение и отвращение, скъпа сашке, щото се занимаваш порнография. Източник: интернет
Всичко друго би било задкулисно преразпределение на властовите ресурси и би предизвикало още по-голямо омерзение от политиката. Източник: интернет
В тези разсъблечени редове стои принудата да изтръгна разболяващото ме омерзение - да го призная, както травматично се признава краят на една любов - краят на един мит - краят на едно доверие. Източник: интернет
disgust