онемея

Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.

Значение

онеме`еш, +мин. св. онемя`х, +мин. прич. онемя`л, +св. — +вж. [[онемявам]].

онемеем онемееш онемеете онемее онемеят онемях

Което моментално ме кара да онемея пред сакралното действо на правенето на музика без много приказки. Източник: интернет

strike dumb