онемява
Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от онемявам
Примери
" И ако в мъката човекът онемява, на мене даде Бог да кажа колко страдам."
Назарет е единственият, който оцелява, но раната на гърлото му така е поразила гласните му струни, че той онемява.
Онзи го почовърква с ножче, залива го с някаква киселина и онемява от изненада – 24 каратовото злато било меко като восък и блестяло.
Тържествува безсмисленето насилие, пред което човек онемява, възвишеното тържестува завръщането си в театъра.
От срам и притеснение Калчо онемява.