Глагол, тип 186
онемя`ваш, +несв. и [[онеме`я]], +св.
#1 Ставам ням, загубвам способност да говоря. _След силния стрес детето онемя._
#2 Замълчавам поради объркване или незнание.
#3 +Прен. Преставам да издавам звук. _След смъртта на стареца воденицата онемя._
А Данчо-ментата като ми заговори за проверка на синдиците в КТБ, направо онемявам от наглостта му. Източник: интернет
Защото с такъв замах е извайвал всеки кадър, с такава режисьорска пълнокръвност е насищал творбите си, че онемявам от душевен трепет и естетичен екстаз. Източник: интернет
Онемявам, нямам думи. Източник: интернет
I'm speechless