Съществително име - ед. ч.
+мн. опа`шки, +ж.
#1 У животните — израстък в задната част на тялото. _Магарето пъдеше мухите с опашката си._
#2 У птиците — група пера в задната част на тялото. _Паунът разпери красивата си опашка._
#3 На летателен апарат или влак — задна част. _Опашката на самолета беше празна._
#4 Дръжка, която свързва плода със стъблото. _Откъсни зелените опашки на черешите._
#5 Върволица от хора, които стоят един зад друг в определен ред. _Пред магазина има опашка._
#6 Задната част на нещо. _В опашката на хорото._
#7 Вид прическа, при която косата се събира на едно място и се връзва, обикновено на тила. _Вържи косата_ _и`_ _на опашка._
#8 +Прен. Преследвач.
* _Въртя опашка. 1._ — Подмазвам се.
#2 +Пренебр. За жена — с нисък морал съм.
* _Духвам под опашката._ — +Разг. Изгонвам някого.
* _Има си крушка опашка._ — Съществува причина, повод за нещо.
* _На опашката съм._ — Последен съм, изоставам.
* _Плюя под опашката (на някого)._ — +Разг. Изгонвам.
* _С подвита опашка._ — Разобличен, засрамен.
* _Хващам за опашката (някого или нещо)._ — +Ирон. Не мога да стигна някого или нещо; претърпявам неуспех.
Никъде не са така вежливи, както на опашка за стоматолог. Константин Мелихан
Но мога да пиша и в скапани мотелски стаи, докато стоя на опашка или седя на зъболекарския стол. Огастин Бъроуз
Това е Приказка за опашка - опашка, принадлежала на малка червена катерица и се казваше Нуткин. Беатрикс Потър
Селското куче в града ходи с подвита опашка. Арменска поговорка
Увира се като конска муха под опашка. Българска поговорка
Има си крушката опашка. Българска поговорка
tail